|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Урочасан момък умира
- Я дойди, Недко, я дойди,
в лелини си на двора,
като си ходиш да дойдеш
та леля да те премени
с вуйчовите премени.
Братът му конче стягаше
снаха му пита месеше,
сестра ми дрехи гладеше
баща му с пари отчита.
Че става Недко отива,
сред село хора играят.
Недко си конче разигра
и хорото на две раздели.
Край хоро стояха попове,
те са си Недко проклели.
Нали е клетва попова,
тя си е клетва стижовна,
тя си е Недко стигнала.
Спъва се конче и пада
и там си Недко пребива.
- Лелин ми, Недко, лелин ми,
затуй ли съм дрехи гладила,
затуй ли съм коси решила.
Галиче, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|