|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Урочасан момък умира
Пооди Нено, заръча,
хубави Нено, гиздави!
- Що чини Нено, да дойде,
през девет села големи,
десето село е наше,
голям се собор собира
от девет села големи.
Пооди Нено да иде,
бракя му коня седлая
и на Неноте думая:
- Седи си, братко, не иди,
нещо ни сърце кажува -
че ойдеш, нема да дойдеш!
Сестри му перчик решея
и на Неноте думая:
- Седи си, братко, не иди,
лош ни сърце кажува -
че ойдеш, нема да дойдеш!
Майка му колак месеше
и на Неноте думая:
- Седи си, сину, не иди,
нещо ми сърце кажува -
че ойдеш, сино, че ойдеш,
че ойдеш, нема да дойдеш!
От далек коня не играй,
от далек пушка не фърляй!
Нено си макя не слуша,
па стана Нено, та ойде,
от далек коня разигра,
от далек пушка зафърля.
Що го виде, все си рече:
- Бре, какъв е Нено юнак,
хубави Нено, гиздави!
Нено се пукна, разпръсна!
Еремия, Кюстендилско (СбНУ 45, № 46 - "Хубав Нено и гиздав").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.
|