* * *

Урочасан момък умира

Недкова леля проводи,
проводи хабер на Недка:
- Де да йе Недко да доди
на наше село, на сбора,
в голямо село, Кунино;
по-малко сбора да сборва,
по-много моми да сгледва,
хубави моми кунински
и белолични каменки.
Как зачу Недко таз дума
Недко си у тях отиде,
че на мама си говори,
на мама, още на тейка:
- Леля ми хабер изпрати
да ида, мамо, на сбора
в голямо село Кунино;
по-малко сбора да сборвам,
по-много моми да сгледвам,
хубави моми куненки
и белолични каменки.
А мама му се възрадва,
мама му, кое тейко му,
че ще иде Недко на сбора
хубави моми да сгледва.
Баща му конче седлае,
мама му питка месеше;
че стана Недко да иде.
Мама си Недко думаше:
- Почакай, Недко, почакай,
че мама да ти побае
уроки да те не фащат.
Недко мами си думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
аз ще в Кунино да ида -
право в лелини дворове,
а леля знае да бае,
та тя ще да ми побае,
уроки да ме не фащат.
Че стана Недко, отиде
в голямо село Кунино.
В сред село, сред хорището,
момите хоро играят,
момите, още момците.
Недко си конче позапре,
хорото да си погледа.
Моми се чудо чудеха,
момите, още момците -
каква е тази гидия,
дето ми седи на конче,
та си ми прикри слънцето,
та ми затемни месеца,
та ми помрачи звездите?!
Благатка майка, честитка,
що го е майка родила!
Недко се свали от конче;
доде леля му довтаса,
уроки да му побае,
Недко се от душа отдели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.