* * *

Урочасан момък умира

Гойко ле, Гойко юна=,
Гойко ле, Гойко юначе!
Наръчала Гойковата,
Гойковата мила тета:
"Що чини Гойко, да чини,
да дойде Гойко, да дойде
на наше село големо,
голем се събор събира,
от девет села големи
наше е село десето."
Ка дочу Гойко, ка разбра,
на майка вели-говори:
- Мале ле, стара майчице,
ке ида, мале, ке ида
при милна тета на гости.
Майка му вели-говори:
- Гойко ле, Гойко юначе,
постой си Гойко, почекай,
майка ти ручок да напраи.
Майка му ручок готвеше,
тейко му коня стегаше,
бракя му пушка миея,
снахи му рухо сбираха,
сестри му китка виеха.
И крена Гойко, и ойде.
Майка му вели-говори:
- Гойко ле, Гойко юначе,
куг идеш, Гойко, куг идеш,
според нимното село,
не мой, сино ле, не мой,
коня да си ти сприпущаш,
селото е, бре, големо,
людето са много лоши,
теб очи ке ми те хванат.
Това Гойко не слушало,
та си сприпе бърза коня,
наметна си тенка пушка,
та ойде Гойко, та ойде
на нимното пусто село.
Таман беше срещу село -
сприпе коня колко може.
Момите хоро играя -
хорото си забория,
се по Гойко погледная,
според себе продумая:
- Бре, благатка тая майка,
що родила това сина,
та го тука допратила;
бре, благатки тия сестри сестри,
що наприя това рухо,
та си Гойко премения!
Ергене камен фърляя -
камено си забория,
се по Гойко погледная,
според себе продумая:
- Бре, благатка тая майка,
що родила това сина,
та го тука допратила;
бре, благатки тия сестри сестри,
що наприя това рухо,
та си Гойко премения!
Стари люде покрай седят,
покрай седят, сеир гледат -
сеира си забория,
се във Гойка погледная,
според себе продумая:
- Бре, благатка тая майка,
що родила това сина,
та го тука допратила;
бре, благатки тия сестри сестри,
що наприя това рухо,
та си Гойко премения!
Невестите деца държат -
децата си забория,
се по Гойко погледная,
според себе продумая:
- Бре, благатка тая майка,
що родила това сина,
та го тука допратила;
бре, благатки тия сестри сестри,
що наприя това рухо,
та си Гойко премения!
Гойко с очи пресекоя.
Завърте се пусти Гойко
и налево, и надесно,
и Гойко си от кон падна,
и Гойко си душа даде.
И що беше младо, старо,
се при Гойко си ойдоа,
що да гледат, що да видат -
Гойкова душа излегла.
На майка му абер ойде -
да дойде Гойкова майка,
да дойде Гойкови тейко,
да дойдат Гойкови брате,
да дойдат Гойкови сестри,
да дойдат Гойкови снахи -
Гойко тежка сватба праи.
Ка дочуя, ка разбрая,
Гойковата сичка тайфа,
ни стояа, ни ни чекая,
ойдоя си дур при Гойко.
Неговата стара майка,
еле си е много итра,
итра си е, много умна:
- Гойко ле, Гойко юначе,
на кой майка, сино, кажува:
"Не йоди, сино, не йоди,
на това село големо -
там са много лоши ора,
тебе с очи ке пресекат,
на теб душа ке изкарат!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.