* * *

Урочасан момък умира

- Недко льо, един на мама,
леля ти, Недко, заръча,
заръча, Недко, поръча,
у лелини гости да идеш,
у лелин дворец да идеш,
по-малу вино да пиеш,
по-малу вино, ракия,
по-много моми да сгляваш.
Която, Недко ле, харесаш,
лелин си пръстен да вземеш,
за лишан да го поставиш.
Недко си има три сестри,
три сестри и три посестрими -
първа му дрехи вадеше,
втора му перчан редеши,
трета му китки виеше.
Майка му вино налива,
баща му порти отваря.
Рада през плета гледаше
и си на Недко думаше:
- Недко льо, любе Недко льо,
гаче по сгледа отиваш?
Недко на Рада думаше:
- Радо льо, любе Радо льо,
нито по сгледа отивам,
вчера съм ходил да ора,
съм си ралото забравил,
ралото и копралото,
че отивам да ги отвземам.
- Лъжи, Недко, кого лъжеш,
яла мене не мож лъга,
вчера си ходил по сгледа,
пък днес отиваш по сгода.
Шапка ти абер да дойде
и твойто конче хранено.
Туй да ти й, бульо, наздрави!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.