* * *

Урочасан момък умира

Ненко ле, еден на макя! (2)
Льелькя Ненкоте зарача:
- Ненко ле, еден на макя,
да дойдеш, Ненко, да дойдеш
на голем ден на Великден,
льелькя ти мома избира,
да дойдеш да се гледате.
Кога било на Великден,
Ненко на макя говори:
- Мале ле, мила майчице,
меси ми, мале, погача,
я че наточим здравица,
че идем льели на гости,
льелькя ми мома избира.
И макя го послушала,
омесила му погача,
та па Ненкоте говори:
- Ненко ле, еден на макя,
ти си ми, сину, сал еден,
сал еден, сину, угледен,
кога ойдеш у льелкини,
у льелкини равни двори,
че те изведе хорото,
не се фатай на танецо,
на се фатай на опашка,
на опашка у децата.
Ненко си макя не слуша.
Кога ойде на льелкини,
на льелкини равни двори,
льелькя си дома не найде.
Он си ойде сред селото,
сред селото на хорото,
па се хвана на танецо.
Кметове редом седея,
цървено вино пиея
и добра дума думая.
Ка са видели Ненкоте,
у Ненкоте погледная,
за Ненкоте продумая:
- Честита тая майчица,
що родила това чедо,
ощ по-честита девокя,
що че Ненкоте да земе.
Кметици редом седея,
поредом дума думая,
ка са видели Ненкоте,
у Ненкоте погледная,
за Ненкоте продумая:
- Честита тая майчица,
що родила това чедо,
ощ по-честита девокя,
що че Ненкоте да земе.
Ненкоте глава заболье,
он се опущи низ хоро,
доде до дома да ойде,
Ненко се арно разболье,
доде на макя да каже -
Ненко се с душа разтова.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.