* * *

Урочасан момък умира

Недкова леля думаше,
думаше, абер пратеше:
"Да дойде Недко, да дойде,
да дойде, лелин, на сбора.
Пременен да не дохода,
че леля ще го премени
със вуйчова му премяна,
премяна не обличана,
вятър я не ударяло,
слънце я не огрявало."
Недко леля си не слуша,
увлезе в нови одаи,
облече дрехи хубави,
па се хубаво премени.
Снаха му пита месеше,
сестра му китки китеше,
майка му порти отваря.
Недко в яхъри увлезе,
изведе конче хранено,
юзда му туря от звезда,
седло му туря от месец,
с тънка го зъмя йопрегна,
па се на него преметна.
През девет села премина,
през девет села в десето,
десето село Борован.
В Борован хоро играе,
край му се с края не види,
тупан с тупана не чуе...
Недко се от конче отметна,
па се на хоро улови.
Пусти му моми борованченки,
тия се една друга спетваха:
- Да знае майка, да знае,
защо е сина гледала!...
Доде обиколи хорото,
Недко са урочасали
и той се с душа раздели...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.