* * *

Урочасан момък умира

Недко ле, Недко, мил малан,
леля ти хабер пратила -
де да е Недко, да дойде,
да дойде да го годиме,
тук има моми за него.
Майка на Недко говори:
- Седи си, сино, не ходи,
лоша съм съня сънила,
събота спроти неделя -
черна ми кърпа изгоря,
черно ме куче ухапа,
седи си, Недко, не ходи,
че си един на майка
и петимен на баща.
Недко си майка не слуша
па влезе в хладни обори,
извади конче хранено,
хранено, та не яздено
метна му златни зенгии,
та си ми конче възседна.
Майка на Недко думаше:
- Недко ле, Недко мил сино,
при леля ти право да ходиш
на чело да те затрие,
уроки да те не хващат.
Недко си майка не слуша,
право на хоро отиде;
извади нож, поби кола,
па си той конче там върза.
Ка го видоха момите,
една си с другата шуптаха:
"Благатка била таз майка,
що е родила таков син!"
Доде си дума издумат -
той се на земя намери
и се от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.