* * *

Урочасан момък умира

Имала мама, имала
едного синка млад Недко,
той за син, той за дъщеря,
бързала да го ожени,
да не го вземат млад войник.
Недкова мама думаше:
- Недко льо, йолум Недко льо,
хайде се, мама, ожени,
хайде си, мама, намери
на тебе лика прилика,
във снага тънка, висока,
във лице бяла, червена.
Я влязи в тъмни яхъри,
изкарай конче хранено,
я че го, Недко, оседлай
че във Търнава ще идеш,
в Търнава у лелини си.
Недко майка си послуша,
изкара конче хранено,
а че го Недко оседла.
А преди Недко да тръгне,
Недкова мама думаше:
- Недко льо, йолум Недко льо,
дай мама да ти побае,
побае да не урочасаш.
Недко майка си не слуша,
че си кончето възседна,
че във Търнава отиде.
Като във село той стигна,
сред село хоро играе,
извади ножче тънено,
че го във земя той заби,
че си кончето завърза
и на хорото отиде.
Кат го видяа момите,
една си друга думаха:
- Бре блазя, Боже, бре блазя
на тая майка рождена,
дето й таз синка ранила,
ранила, не покрусила!
Кат го видяа булките,
една си друга думаха:
- Бре блазя, Боже, бре блазя
на тази мома хубава,
дет ще го земе тоз ерген!
Както си Недко вървеше
и сред хорото той падна.
Сички са баби събраха,
сичките баби баячки,
сички на Недко баяха,
Недко са от душа раздели.
Недкова леля изпраща
циганче, черно аргатче,
и то в Недкови да иде,
на Недкова майка да каже,
аче са Недко посгоди
за мома бяла, червена,
да носят тънки дарове.
Недкова майка кат зачу,
упрегна кола кайнатлъ
и във Търнава отива.
Кога във село стигнали,
във селото смърт имало.
Недкова мама думаше:
- Едина синка аз жена,
а то в селото смърт има.
Недкова леля излезе
и на майка му думаше:
- Тези ми тънки дарове
не са за булка хубава,
най са душа Недкова.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.