* * *

Урочасан момък умира

Леля си хабер проводи:
"Чини, що чини, млад Недко,
да дойдеш, лели, на сбора!
Пременен да не дохождаш,
леля ще те премени -
с уйкова нова премяна,
ленена и копринена.
Да не минаваш сред село,
а да си минеш под село,
под село или над село.
Че в село хоро играе,
та Недко да не урочасат."
Недко си леля не слуша,
а хубаво се премени,
и по-хубаво се накити.
Врано си конче оседла,
оседла и го възседна.
Па тръгна Недко да иде,
у мила си леля на сбора.
Не мина Недко над село,
над село, нито под село,
а мина Недко сред село.
Сред село хоро играе.
Като видяха млад Недка,
кръстом се хоро разкъса
от Недковите хубости.
И една дума думаха:
- Блага била таз майка,
що туй е чедо родила.
И по-блага ще е тази мома,
дето ще Недко да вземе.
Току що дума изрекли
коню Недков се препъна
и падна Недко от коня,
от коня насред хорото
и се от душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.