* * *

Урочасан момък умира

Гойко ле, Гойко юначе!
Поръчала Гойковата,
Гойковата милна тета:
"Да дойде Гойко, да дойде
вов големо Малешево
у милна тета на госте,
на добър ден, на Великден -
голем се събор събира,
от три страни вред момите,
от четири момчетата!"
Та стана Гойко да иде;
макя му премяне дава
и си на Гойко нарача:
- Гойко ле, Гойко юначе,
мене ми сърце кажува,
ке к'идеш, не ке да си дойдеш!
Башча му пари броеше
и си на Гойко думаше:
- Гойко ле, Гойко юначе,
мене ми сърце кажува,
ке к'идеш, не ке да си дойдеш!
Сестри му коси решаа
и си на Гойко думаха:
- Гойко ле, Гойко юначе,
нам си ни сърце кажува,
ке к'идеш, не ке да си дойдеш!
Бракя му коня ружаа
и си на Гойко викаа:
- Гойко ле, Гойко юначе,
нам си ни сърце кажува,
ке к'идеш, не ке да си дойдеш!
Та стана Гойко, отиде.
Ага си Гойко отиде,
момите хоро играа
и си за Гойко думаа;
невести песен пияа
и си за Гойко думаа;
момчетата камен фърлаа
и си за Гойко думаа;
женени джилит джиркаа
и си за Гойко думаа.
Врана се коня подплаши,
та млади Гойко изхвърли...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.04.2008
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.