* * *

Мурад и Мара

Цар ми е Мурад книга напратил:
"Ой Маро, Маро, бяла българко,
'ко се потурчиш, ще ти харисам,
по Бяло море якине кале,
якине кале, кале с касаби;
по синьо море честине села,
честине села, села българцки!"
Мара си седна, чудом зачуди,
ала ми няма кого да пита.
Тя си имаше едничко братче.
Мара си тогаф книга напрати:
"Ой братче, братче Алекши,
цар ми е Мурад книга напратил -
ак' са потурча, ще ми хариса
по Бяло море якине кале,
якине кале, кале с касаби;
по синьо море честине села,
честине села, села българцки."
Брат й Алекши книга напрати:
"Ой Маро, Маро, сестро българко,
ищи му, сестро, ако ти даде
в Едрине поле сирацки имот
и всреде Стамбол баш безестенан!"
Мара му тугаф книга напрати:
"Ако ми дадеш, що си ти ищам,
тугаф ще Мара да се потурчи!"
И цар й Мурад книга напрати:
"Ой Маро, Маро, бяла българко,
кой те приучи това да ищеш?
Сирацка стока не се харисва,
че време иде да си го вземат!..."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010