* * *

Мурад и Мара

Цар Мурад Мари думаше:
- Мaро льо, бяла българко,
хайде се, Маро, потурчи,
потурчи, Маро, изречи,
бяла ханъмка да станеш,
цар Мурадова да бъдеш,
на дебел дюшек да седиш,
жълти жълтици да броиш
и ситен дребен маргарит;
на висок чардак ще седиш,
ще гледаш черни българки
как се завръщат от жътва
със сърпове на рамо,
със мъжки деца във ръце!
Мара Мураду думаше:
- Царьо льо, царьо честити,
честити и доброчестити,
аз имам майка мащеха,
ще ида да я попитам,
на ума да ме научи,
на ума на разума.
Мама на Мара думаше:
- Де се е чуло и видело,
българка кадъна да стане,
на висок чардак да седи?
На цар Мурада да кажеш
да ти хариже Едрене,
Едрене и Севастополи
и севастополските калдъръми,
калдъръми с гюр чешми!
- Де се е чуло, видяло,
цар царица да хариже
за една черна гяурка?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.