* * *

Мурад и Мара

Мара си платно белеше,
на тиха бяла Дунава.
Цар Мурад покрай ходеше
и на Мара си думаше:
- Мaро льо, бяла българко,
Мaро льо, мома хубава,
ела се, Маро, потурчи,
да станеш млада царица,
на висок чарда да седиш
бяла налима да предеш,
жълти жълтици да нижеш
и дребен ситен маргарец!
Мара на царя думаше:
- Царьо льо, царьо честити,
не мога, царьо, да дойда,
да дойда да се потурча,
потурча, царьо, изреча.
Аз имам майка мащеха
и имам брат калугер,
да ида да ги попитам,
ще дойда да ти обадя.
Царят на Мара думаше:
- Питай ги, Маро, питай ги!
Че стана Мара, отиде
и на майка си думаше:
- Майно льо, стара майно льо,
макар да си ми мащеха,
нещо ще да те питам,
наука да ме научиш.
Мене ми вика цар Мурад,
да стана млада царица,
на висок чардак да седя,
бяла налима да преда,
жълти жълтици да нижа
и дребен ситен маргарит.
Мама на Мара думаше:
- Като те вика цар Мурад
и ти на царя да кажеш:
- Аз идвам да се потурча,
верата си да изрека,
ако ми, царьо, харижеш
Едрене поле всичкото,
половината Цариград
със алтън Селим джамия,
петнайсет товара с имане.
Мама на Мара думаше:
- Маро льо, мила мамина,
ти имаш брат калугер,
да идеш да го попиташ,
какво той ще те научи!
Стана си Мара, отиде
и на брат си думаше:
- Аз дойдох да те попитам,
наука да ме научиш.
Мене ме вика цар Мурад,
млада царица да стана,
на висок чардак да седя,
бяла налима да преда,
жълти жълтици да нижа
и дребен ситен маргарит.
Брат й на Мара думаше:
- Маро льо, сестро Маро льо,
като ти каже цар Мурад
и ти на царя да кажеш:
- Аз идвам да се потурча,
вярата си да изрека,
ако ми царьо, харижеш
Едрене поле всичкото,
половината Цариград
със алтън Селим джамия,
петнайсет товара с имане!
Стана си Мара, отиде,
на тиха бяла Дунава,
бели си платна да бели.
Като я видя цар Мурад,
и той при нея отиде,
и си на Мара думаше:
- Мaро льо, мома хубава,
пита ли, Маро, майка си,
майка си, Маро, брата си?
Мара на царя думаше:
- Питах ги, царьо, питах ги,
ала и те ми казаха -
ако ми, царьо, харижеш
Едрене поле всичкото,
половината Цариград
с алтън Селим джамия,
петнайсет товара с имане!
Като чу царя тез думи,
той си на Мара думаше:
- Свидет ми й, Маро, мило ми й
за твойта хубост и младост
насила да те потурча,
или който те научи,
главата му да отрежа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.