* * *

Мурад и Мара

Аргирка платна белеше
на тиха бяла Дунава,
цар Мурад по край ходеши
и на Аргирка думаше:
- Аргирке, мома хубава,
хубаво бели платната,
ша дариш мойте роднини
с тънки дари ленени.
Аргирка царю думаше:
- Царю лю, царьо честити,
честити и доброчестити,
не се с мене шегувай,
не се с мене закачай -
аз съм сюрмашка дъщеря,
баща ми прави вретена,
пък майка ми ги продава
из цариграшка чаршия
за една комаче ръжено.
Цар Мурад Аргирки пак дума:
- Аргирке, мома хубава,
Аргирке, бяла българко,
теб ти, Аргирке, не мяза
бяла българка да бъдеш,
теб най ти мяза, Аргирке,
бяла кадъна да бъдеш -
на висок сарай да седиш,
желта коприна да предеш,
бяло маргъри да нижеш.
Аргирка царю думаше:
- Царю льо, царю честити,
честити и доброчестити,
аз си вярата не давам,
че вашта не е хубава.
Ази си ставам кадъна,
'ку пиеш вино червено,
'ку ядеш гозби всякакви.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.