* * *

Мурад и Мара

Питала Мара цар Мурад-бек,
он я питал, она нейке:
она му се шега бие.
Тува стана цар Мурад-бек,
та поплини бела Мара.
Се водиха три години,
Мара не се потурчила.
па стигнала мъжко дете.
Расло дете, порасло,
го пратила на джамия,
да си учи бела книга.
Деца му на шега бият:
- Море царче, мало царче,
що се дигаш на големо?
Баре да си от колено,
а ти си ми от каурка,
от каурка бела Мара!
Дома дойде плачейки,
на татка си кажуеше:
- Деца се шега бият,
не сум било от колено,
туку сум бил от каурка,
от каурка, бела Мара!
Тогай вика цар Мурад-бек:
- Хайде, Маро, потурчи се,
хайде вера погуби си,
да ти постам Ново-бърдо,
Ново-бърдо и Кратово!
Тогай вика бела Мара:
- Верай, царе, цар Мурад-бек,
да ми простиш пред Султана,
от Султана гемиите,
от Едрене джамиите,
от Стамбола мостовете,
па я не се потурчам!
- Мори Маро, бела Маро,
тие ми се татковина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010