* * *

Мурад и Мара

Гюргинко, моме Гюргинко!
Гюргинка платно бялеше
На тиха бяла Дунава,
бялеше и го чукаше
с маламено копанче.
Цар Мурад оттам подмина,
цар Мурад със аскерят си.
Той на Гюргинка думаше:
- Моме Гюргинко, Гюргинко,
мари, сбери си платната,
да ми аскерят подмине,
да ти не стъпте платната!
Пък Гюргинка му думаше:
- Царю ле, цар Муракю ле,
стори си зап аскерят си,
да ми платната не тъпте!
Я си платната не сбирам,
че и над платната път има,
и под платната път има.
Цар Мурад Гюргинки думаше:
- Моме Гюргинко, Гюргинко,
Гюргинко, сербез момиче,
мари, кой те е научил
на царят жохап да даваш?
Мари ела ми пристани,
пристани, та ме приследи!
Гюргинко, ще ти харизам
от Бяло море язите,
от Църно море казите.
Пък Гюргинка му думаше:
- Царю ле, цар Муракю ле,
я не ти искам язите,
язите и касабите,
ами ти искам, царю ле,
Едрене половината -
домус салхана да сторя,
аскерят да ти похраня!
- Гюргинко моме, Гюргинко,
де се е чуло и видело
турчин сланина да яде!
- Царю ле, цар Муракю ле,
де се чуло и видело
турчин българка да земе,
та и ти бяла Гюргинка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.