|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мурад и Мара
Мара си платно белеше
на тихи бели Дунав.
Цар Мурад из пътя вървеше
цар Мурад Маро думаше:
- Маро ле, къзъм Маро ле
хай да ми, Маро, пристанеш,
доде си млада хубава,
доде си малка и глупава.
На висок чардак да стоиш,
жълти жълтици да нижеш
на бяла шийка да вържеш.
Мара на царя думаше:
- Царю ле, царю честити,
аз имам майка мащеха
да ида да я попитам
мене на тебе дава ли.
Мара си у тях отиде
и на мама си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
мене ме царя поиска,
аз да му пристана.
Мама на Мара думаше:
- Маре ле, къзъм Маре ле,
ти да му, Маре, поискаш,
поискаш да ти препише -
около Цариград селата
и от Цариград половината,
тогаз да му, Маре, пристанеш!
Варненци, Тутраканско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|