* * *

Мурад и Мара

Цар Мурад Марки думаше:
- Маро ле, бела българко,
ела ми, Марке, пристани,
доде си млада и глупава
и доде си бела-червена!
На дебел дюшек ще седиш,
бели налима ще предеш,
жълти жълтици ще тъжиш,
харизма ще ти харижа:
Джамия "Света София",
че тя й българска черкова,
със триста златни кандила,
с петстотин, Маро, сребърни!
Марка на царя думаше:
- Царю ле, царьо честити,
аз имам майка мащеха,
да отида да я попитам.
Марка майци си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
макар да си ми мащеха,
майно ле, ще те попитам,
наука да ме научиш.
Мене ми рече цар Мурад,
да ида да му пристана,
харизма ще ми харижи
джамия "Света София",
че тя й българска черкова,
със триста златни кандила,
с петстотин, мамо, сребърни!
Майка на Марка си думаше:
- Марке ле, мило мамино,
макар да съм ти мащеха,
ама пак ще та науча.
Ако каже цар Мурад,
пък ти му речи, Марко ле:
- Ако ми, царю, харижеш
Цариграда с чаршиите,
около бели градове,
Едрине със безистените!
Туй си й Мара нему казала.
Цар Мурад си Мара думаше:
- Марке ле, бела българко,
кой си та, Маро, научи,
таз дума на мен да кажеш?
Цариграда ми й бащино,
Едрине ми й деднина,
царството ще ми превземеш,
ами аз какво ще правя?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010