* * *

Мурад и Мара

Влязла е Мара в градина,
да бере цвята всякакви,
да бере цветя всякакви,
да вие китки шарени.
Цар Мурад в пътя минава,
той си на Мара думаше:
- Маро ле, бяла българко,
щяваш ли да ми пристанеш,
бяла кадъна да станеш,
турска царица да бъдеш,
на висок чардак да седиш,
жълти жълтици да броиш?
Мара Мураде думаше:
- Мураде, ти друга вяро,
Мураде, ти турски царю,
аз имам стара майчица,
ще ида да я попитам -
ако ми мама позволи,
аз тогава ще ти пристана,
бяла кадъна ще стана.
Мара си мама думаше:
- Цар Мурад, мамо, що дума,
кани ме да му пристана,
бяла кадъна да стана.
Мама си Мара думаше:
- Не може, Маро, не бива,
български закон не дава,
вярата да си измениш.
Ако ти, Маро, хариже
половина от царството,
Едрене с Узун чаршия,
и "Султан Селим джамия",
и черквата "Света София",
тога ще да му пристанеш.
Мара Мураде думаше:
- Мама, Мураде, тъй каза,
ако на мене харижеш,
половината царство,
Едрене с Узун чаршия,
и "Султан Селим джамия",
и черква "Света София" -
тогаз ще да ти пристана.
Цар Мурад Мару думаше:
- Сичко ти, Маро, харизвам,
половината царство,
Едрене с Узун чаршия,
и "Султан Селим джамия",
сал черквата "Света София",
сал нея, Маро, не давам,
че тя ми, Маро остана,
от дядо, Маро, мераза,
и той ме, Маро, прокълна,
щом като нея изгубя,
от света да се изгубя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.