|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мурад и Мара
Слънцето трепти, засяда,
цар Мурад конче възсяда,
покрай Маринини ще мине.
Мара на чердак седеше,
бяла дантела плетеше.
Цар Мурад Маро думаше:
- Маро ле, бяла българко,
я ела ми, Маро пристани,
Маро ле ще ти харижа
Селим султанска джамия,
Бир узун вузун чаршия.
Мара Мураде думаше:
- Мураде, Мурадине ле,
аз имам брата по-голям,
да отида да го попитам
става ли каил или не.
Че отиде Мара, пита го:
- Байноле, бате Иване,
мене ме кани цар Мурад
да ида да му пристана,
байне ле, ще ми хариже
Селим султанска джамия,
бир узун вузун чаршия.
- Хат върви, Маро, хат върви,
турчин се лесно излъга.
Сушица, Горнооряховско; жътварска (Архив КБЛ-ВТУ); бир изун вузун
чаршия - една много дълга улица с магазини.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|