* * *

Мурад и Мара

Слънцето трепти, засяда,
цар Мурад конче възсяда,
покрай Марини минава.
Мара на порти седеше.
Цар Мурад Мари думаше:
- Маро льо, мома хубава,
Маро льо, бяла българка,
ставаш ли бяла кадъна?
Хайде се, Маро, потурчи,
турска царица да станеш,
цар Мурадица да бъдеш,
на висок чардак да стоиш,
ибришим конце да сучеш,
желти желтици да нижеш,
бяла ги гушка да вържеш.
Мара на царя думаше:
- Царо ле, цар Мураде ле,
как ше са, царьо, потурча!
Аз имам брата по-голям,
по-голям брата Андрея,
Андрея брата владика.
Да ида да го попитам
става ли каил или не
вярата да си потурча,
бяла кадъна да стана.
Мара е писмо писала,
докато го е писала,
тя го й със сълзи обляла.
И на писмото писала:
- Батьо льо, батьо Андрея,
мене ме вика цар Мурад
да фтида да му пристана,
турска царица да стана,
на висок чардак да седа,
ибришим коце да суча,
желти желтици да нижа,
на бяла гушка да вържа.
Андрей си писмо получи,
получи и го разчете,
на Мара писмо повръща,
на писмо пише, говори:
- Маро льо, сестро по-малка,
иди му, Маро, пристани,
турска царица да станеш,
цар Мурадица да бъдеш,
ако ти пише, хариже
цариградската жамия,
жамия със минарета,
да стане бяла черкова,
в черкова да ви венчее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.