* * *

Мурад и Мара

Гюргинка платна белеше,
на тиха бяла Дунава.
На мармарен камень стояше,
та си платната чукаше,
с маламено копънче.
Оттам пашата замина,
пашаъа Ариболската,
той на Гюргинка думаше:
- Гюргиче-гиче, момиче
мари сбери си платната,
да ми аскерят подмине!
Кя ку Гюргинка думаше:
- Пашо ле, Ариболско ле,
я си платната не сбирам,
ами си сбери аскерят,
сбери го и го заптисвай,
да не ми тъпчи платната
и мене да не закача!
Пашата дума Гюргинки:
- Гюргиче-гиче, момиче,
рачиш ли у нас да дойдеш,
рачиш ли наша да станеш,
в Стамболът да те заведем,
бяла ханъмка да станеш?
- Пашо ле, Ариболско ле,
я ще дойда на Стамбул,
бяла ханъма да стана,
ма ще си сторя цар есакь -
турците коне да не яздят
и оружие да не носят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010