* * *

Мурад и Мара

Цар Мурад Мари заборева:
- Марие, мома хубава!
Както си толку хубава,
аде са, мома, потурчи,
царска царица да бъдеш,
цар Мурадица да станеш!
Мария книже писала,
та го на брата пратила,
брату си на Солун града,
на брата на Солун града.
Бело й книже пратила,
църно е слово писала
и дору го е писала,
тя го със сълзи обляла:
- Брате ле, брато Андрее,
брато владика Андрее,
кой ти ден книже пристигне,
тоя ден книже да върнеш,
да върнеш, да ме научиш,
защо ми дума цар Мурад
вярата да си потопим,
царска царица да бъдем.
А я ти книже пращам
и със сълзи го обливам,
и много ти се я молим,
на нещо да ма научиш!
Брат й е книже повърнал:
- Сестро Марие, Марие,
кога ти рече цар Мурад,
а ти му ответ продумай:
- Ако ми дадеш, цар Мурад,
"Султан Селимски ханове"
със седемдесет одаи,
със осемдесет маджарки.
И да ми дадеш, цар Мурад,
половин от царството си,
тога кем се потурчим,
тога кем вера потопи!
Па си е ошел цар Мурад
Мара да си сборува,
она му това казала,
на царя дума върнала.
Цар си тиом думаше:
- Марие, мома хубава,
кой те на памят научи?
Като ти дадем язека,
какво тьй мене посака,
със що чем я цар да бъдем,
със що чем царство да държим?
И малко се не минало,
братю й е абер допратил,
какво това станало
и код него да иде
с голяма слава да иде,
у верата си да остане.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.