* * *

Мурад и Мара

Цар Мурад Мари думаше:
- Маро льо, бяла българко,
изречи са, Маро, потурчи,
бяла кадъна да станеш,
на висок чардак да седиш,
жълти жълтици да нижеш,
на бела, чиста коприна
с дребен ситен маргарит,
да гледаш бели българки,
кога за вода отиват,
кога платната си белят!
Мара на царя си думаше:
- Царю льо, царю честитий,
честито да ти йе царството,
царството и господарството,
аз имам майка мащеха,
да ида да я попитам,
що ще ме мама на ум научи.
Ходила й Мара, питала й
своята майка мащеха,
какво на царя да каже.
Маринта майка мащеха,
добре я на ум научи,
какво от царя да иска,
като я кара от вяра
да са изрече, потурчи.
Мара при царя отиде,
ниско му са поклони,
на царя тихо говори:
- Царю льо, царю честитий,
честито да ти йе царството,
царството и господарството,
изричам са, царьо, потурчам,
ако ми, царьо, харижеш
в Цариград Узун-чаршия,
в Едрине бели градове.
Край Дунав ми е бащино,
Едрине ми е майчино,
Цариград ми е чичово,
изричам са, царьо, потурчам,
бела кадъна да стана.
Цар Мурад Мари думаше:
- Маро льо, бяла царкиньо,
проклета да е майка ти,
на тоз ум дет та научи!
Не мога, Маро, хариза
ни едно от туй що искаш -
Цариград ни е царството,
Селим джамия верата,
край Дунав ни е силата,
не мога, Маро, хариза!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.