* * *

Мурад и Мара

Слънцето трепти, засяда,
царя си конче възсяда,
да отиде да го напои,
напои, още разяри,
покрай Марини минува,
Мара по двори ходеше
със желти чехли на прябос,
с шити поли до земи.
Царю на Мара думаше:
- Маро ле, бяла българко,
ела ми, Маро, пристани
докато си млада, глупава.
- Царьо ле, царьо честити,
аз имам майка и баща,
и имам брата по-голям,
по-голям брата в Цариград,
на владика патриарха.
Ще ида да го попитам
каквото кажат, то ше е.
Като ги Мара питала
пък майка й я научи:
- Маро ле, едничка на мама,
като ти царьо тъй каже,
пък ти на царя да кажеш:
- Ще дойда царьо, ше дойда,
ше дойда и ше ти пристана,
ако ми, царьо, харижеш
край Бяло море и край Черно
селата и градовете
и харема с ханъмите.
- Халал ти струвам, Маро ле,
край Бяло море и край Черно
селата и градовете,
ала харема ни давам.
Бог да убие, Маро, мама ти
дето те на ум научи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.