* * *

Мурад и Мара

Царя на Мара думаше:
- Маро ле, бяла българко!
Нещо щъ да та питам.
Чиниш ли каил да станеш
да станеш бяла кадъна,
кадъна, назлъм ханъма,
на висок чардак да седиш,
бяла налима да предеш,
ибришим конци да сучеш,
дребен маргаритец да нижеш!
Мара на царя думаши:
- Царю ле, царю, цар Мурад!
Аз имам стара майчица,
да ида да я попитам,
ше ли ми, царю, харижи
млякото, дет съм сукала.
Мара на мама думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
млякото, дет съм сукала?
Мама на Мара думаши:
- Маро ле, бяла българко,
ша ти го, Маро, харижа,
ако ти царя хариже
половината Цариград
и Еди-кули джамия.
Мара на царя думаши:
- Царю ле, царю Мураде,
мене ми мама заръча,
ако ми, царю, харижеш,
половината Цариград
и Еди-куле джамия,
да станат нови черкови
да ходят черни българи.
Царя на Мара думаши:
- Маро ле, бяла българке,
гроба му да са провали,
който та, Маро, научи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.