* * *

Мурад и Мара

Цар Мурад Мари думаше:
- Маро ле, бяла българко,
eла се, Маро, потурчи,
потурчи, още изречи,
да станеш бяла кадъна,
кадъна, назлъм ханъма -
на висок чардак да стоиш,
жълти жълтици да нижеш,
и мъжко дете да бавиш,
да гледаш черни българки
като на нивя отваждат,
отваждат, още дохождат!
Мара на царят думаше:
- Царьо ле, царьо честитий,
честитий, още пречистий,
аз имам стара майчица,
да ида да я попитам -
каквото ме мама научи.
Ходила и е питала;
мама й я научила.
Мама на Мара думаше:
- Маро ле, бяла българко,
Маро ле, мила мамина,
иди се, Маро, потурчи,
потурчи, още изречи,
ако ти царят дарува
Цариграда половина
и "Султан Селим джамия",
черкова да я направиш,
тъй се, Маро ле, потурчи,
потурчи, още изречи.
Тогиз ти мама дарува
твоята сладка кърма.
Отиде Мара въз царя,
че си на царя думаше:
- Царьо ле, царьо честитъй,
честитъй, още пречистъй,
ази ще се потурча,
ако ми, царьо, даруваш
Цариграда половина
и "Султан Селим джамия",
черкова да я направя.
Царят на Мара думаще:
- Маро ле, бяла българко,
дарувам ти Цариграда всичкият,
а "Султан Селим джамия" не давам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010