* * *

Мурад и Мара

Гюргинка платно белеше,
белеше и го чукаше;
Цар Мурад оттам замина,
царя ми със яскера си,
той на Гюргинка думаше:
- Моме Гюргинко, Гюргинко,
сбери си, мари, платното,
яскера да ми замине.
- Царю ле, цар Мурадю ле,
девет са царя минали
и още девет да минат -
пак си платното не сбирам!
Царя хи тихом говори:
- Моме Гюргинко, Гюргинко,
рачиш ли у нас да дойдеш,
рачиш ли наша да станеш,
на висок чардак да седиш,
църна фереджа да носиш,
бяла коприна да предеш,
жълти алтънье да нижеш?
И Гюргинка му говори:
- Царю ле, цар Мурадю ле,
ваша е вяра яручка,
яручка, още чахуцка,
наша е вяра кръстена,
кръстена, яладосана;
не искам, царю, не искам
ваша кадънка да стана!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.