* * *

Мурад и Мара

Царо Мураде, Мураде!
Цар Мурад либи българка,
хубава Мара Праовка,
либи я четри години,
четири деца сдобиа -
два сина, две мили черки.
Цар Мурад дума Марие:
- Моме хубава, Марийо,
айде се, Маро, потурчи,
или чем да те погубим!
Мария дума Мураду:
- Царо Мураде, Мураде,
знаеш ли, море, помниш ли
пашата Пазван Дулията?
Он сака да ме потурчи,
погуби мама и тата,
и милото ми братенце,
а язе каил не станах
верата да си потурчим,
та сега ли да се жалим?
Води ме гора зелена,
тамо ми глава отрежи!
Дека ми падне главата,
гъста кория да никне,
дека ми очи изпаднат,
бистри кладенци да течат,
дека ми падне снагата,
голем манастир да стане!
Цар Мурад Мара послуша,
та я у гора заведе
и й главата отреза.
Глава скача, език дума:
- Що са ти, царо, две щерки,
манастир да ги харижеш,
манастир калугерици,
що са ти, царо, два сина,
млади попове да станат,
честните книги да четат
и мене да споменуват!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010