* * *

Мурад и Мара

Царо Мураде, Мураде!
Цар Мурад либи бугарка.
Девет се годин водиа
четири деца сдобиа,
цар Мурад иде джамия,
Мара си иде у църкви.
Цар Мурад Мари продума:
- Маро ле, Маро хубава,
знаеш ли, Маро хубава,
от раята е срамота
ние мириме раята
кой с кого да поминува,
а ние сме с тебе две вери.
Айде се, Маро, потурчи,
остави вера бугарска,
бела анъмка да станеш,
или чем да те погубим!
Мара Мураду продума:
- Царо Мураде, Мураде,
знаеш ли, царо, помниш ли,
когато беше пашата,
пашата Пазван делия?
Он сака да ме потурчи
бела анъмка да станем,
погуби мама и тата
и моето мило брате.
Тогай три души ойдоа,
па нехтех да се потурчим,
та сега ли ке се жалим?
Земи ме, царо, води ме,
води ме гора зелена,
тамо ми глава отрежи,
па некем да се потурчим,
верата да си променим.
Цар Мурад я е послушал,
та я у гора заведе,
тамо и глава отреза.
Главата скача, язик дума:
- Царо Мураде, Мураде,
що са ти, царо, два сина
просто да ти са - твои са,
а па що ми са две черки,
просто нека са - мои са,
манастир ке ги арижеш,
манастир калугерици.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.