* * *

Мурад и Мара

Цар Мурад Мару думаше:
- Мару ле, бяла българко,
я си са, Маро, потурчи,
потурчи и са изречи
от твоя вяра българска.
Мара Мураду думаше:
- Постой почакай, цар Мурад,
че аз си имам майчица,
майчица, майка мащеха,
да ида да я попитам,
наука да ма научи,
бива ли да са потурча.
Че й мама й думаше:
- Маро ле, бяла българко,
ако ти Мурад харижи
в Дрянопол бяла джамия,
в Цариград Узун-чаршия,
ти си са, Маро, потурчи.
Мара Мураду думаше:
- Ази ща да са потурча,
ако ми дадеш, царю ле,
в Дрянопол бяла джамия,
в Цариград Узун-чаршия.
Цар Мурад Мару думаше:
- Не мога, Маро, не мога,
Дрянопол ми й дядово,
Цариград ми й бащино.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.