* * *

Мурад и Мара

Цар Мурад Маро думаше:
- Маро льо, бяла бългърке,
хайде ми, Маро, пристани,
бяла кадъна да станеш,
на висок чардак да седиш,
бяла коприна ще мъкнеш,
върви ялтъни ще нижеш,
дребен маргарит ще четеш.
Мара Мураде думаше:
- Чакай, Мураде, почакай,
аз имам майка мащи'а,
да ида да я попитам.
И стана Мара, отиди
и на майка си продума:
- Майко льо, стара майчице,
мене ме Мурад покани
аз да му, мамо, пристана,
бяла кадъна да стана,
на висок чардак да седа,
бяла коприна да мъкна,
върви ялтъни да нижа,
дребен маргарит да чита.
Мама на Мара продума:
- Маро ле, мама, Маро ле,
мър, макар да съм мащеха,
аз ще та, мама, поуча
ти на Мурада ще кажеш,
ако ти Мурад хариже,
мари, Едрине цялото,
я пък Цариград польвина,
ти тогаз ще му пристаниш.
И стана Мара, отиди
и на Мурада продума:
- 'Ко ми, Мураде, харижеш,
а бре, Едрине цялото
и Цариграда польвина,
тогаз ще ти ази пристана.
Цар Мурад Маро думаше:
- Бог да го, Маро, убие,
който те, Маро, научи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010