* * *

Мурад и Мара

Цар Мурад Мари думаше, мари,
- Маро ле, бяла българке,
хай да се, маро, изречеш, мари,
изречеш, да се потурчиш
за мене бяла кадъна,
цар Мурадова ханъма!
Маро льо, ще ти харижа
от Цариград полвината,
Одрин със Узун чаршия,
със Султан Сюлюм джамия!
Маро льо, ще ти харижа
Влашкото темел да държиш
и харач да си събираш!
Мара на царя думаше:
- Царьо льо, царьо честити,
ще стане, царьо, ще стане,
аз имам братец владика,
другия братец патрика,
ще ида да го попитам,
каквото рекат, ще стане.
Че стана Мара, отиде,
и на батя си разправи.
Байко на Мара думаше:
- Маро льо, мила сестрице,
когат ти рече цар Мурад,
пък ти на царя да кажеш:
- Лесно се, царьо, изричам,
а пък по-скоро потурчвам,
ако ми, царьо, харижеш
от Цариград полвината,
с черквата, потурчената,
черквата Света София
царството и везирството,
пръстена михюрлията.
Царя на Мара думаше:
- Езикът му да изсъхне,
който те, Маро, научи
да ми царството поискаш,
царството и везирството;
че ми й царството бащино,
пък везирството дядово!
Глава си, Маро, харизвам,
"Света София" не давам!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010