* * *

Мурад и Мара

Марге ле, бяла българке!
Марга на вода отуда,
през цар Мурадови сокаци,
цар Мурад дома седеше,
той през пармаци гледаше
и си на Марге говори:
- Марге ле, бяла българке,
мари ми, яла пристани,
пристани, с мен да дойдеш,
ка ти харизам, Марге ле,
на край морето селото,
на планината стадото.
Марга на царя говоре:
- Постой, почекай, царьо ле,
да пода, майка да питам
майка ми каил 'ку стане,
баща ми кабул ку стори.
Отиде Марга дома си,
та на майка си говоре:
- Мале ле, мила майчице,
мен ми царя пак рече
да ида, да му пристана,
да ида, да му се потурча.
Маргина майка говоре:
- Пък ти му речи, Марге ле,
царьо ле, цар Мурад-бейо,
я ке ти, царьо, пристана
пристана да се потурча,
'ку ми харизиш, царьо льо,
"Султан Селимска джамия",
със седемдесет кандилки
и осемдесет пенджурки.
Царът на Марге говоре:
- Сичко си, Марге, харизвам
яла джамия не мога!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010