* * *

Мурад и Мара

Мария платно събира,
отива да го набелва,
на тиха бяла Росица,
на студена бяла водица,
на Севлиево на моста.
На бял е камък стъпала, (2)
бяло си платно наемва.
Цар Мурад на разхот отива,
с чифтелии пайтони.
Цар Мурад Маро думаше:
- Маро ле, бяла българко
не ти прилича, Маро ле,
бяла българка да седиш.
Най ти прилича, Маро ле,
пембе кадъна да станеш,
на висок чардак да седиш,
ибрашим конци да сучиш,
желти желтици да нижеш,
на бяло гърло да качиш.
Мара Мурада думаше:
- Аз имам братя по-стари,
ще ида да ги попитам
бива ли, Мурад, става ли
да стана пембе кадъна?
Отиде Мара да пита,
байна си батя Лазара:
- Байно ле, бате Лазаре,
мене ми дума цар Мурад
да стана пембе кадъна,
бива ли, байно, става ли?
Лазар на Мара думаше:
- Не бива, Маро, не става,
пембе кадъна да станеш,
най да му речиш, Маро ле:
- Ко еде бяла сланина
и се от джамия отрече,
ще стана бяла кадъна;
той ще те, Маро попита:
- Кой те тебе научи?,
пък ти му кажи и речи:
- Мене ми на ум хрумнало,
че се от пътя повърнах.
Мара султана думаше:
- Мен ме й мама родила,
родила бяла българка,
българка ще си остана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.