|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мурад и Мара
Цар Мурад Мари думаше:
- Маре мо, бяла българко,
хайде ми, Маре, пристани,
на висок чердак да седиш,
жълти жълтици да броиш!
Маре мо, ще ти харижа
Цариград, града голяма,
Едрене все със столнини,
със Узун демир чаршия,
със "Султан Селим джамия",
със седемтях си викала!
Мара султаня думаше:
- Царьо льо, султан Мураде,
аз ще ти, царьо, пристана,
ако ми, царьо, харижеш
Едрене все със столнини,
със Узун демир чаршия,
със "Султан Селим джамия",
със седемтях си викала,
на църква да я преправя
и Богу да се помоля!
Царя си смаян остана,
на Мара нищо не каза.
Чокоба, Сливенско (СбНУ 60, № 1154 - "Цар Мурад и Мара -
2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|