|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мурад и Мара
Слънцето трепти, засяда,
царя си конче възсяда,
че отиде и го напои,
напои още разяри.
Покрай Марини минува.
Мара, мома хубава,
по бели си двори ходеше
със жълти чехли на крака
със шити поли доземи.
Царя на Мара думаше:
- Маро ле, моме хубава,
Маро ле, бяла българко,
ела ми, Маро, престани,
докато си още млада, зелена.
Мара Царю говори:
- Царю ле, царю честити,
аз имам брата по-голям,
ше ида да го попитам.
Докато Мара брата питаше,
сълзи със менци проляла.
- Братко льо, мой братко,
царя ме вика да му пристана,
да му пристана, в Цариград да ида.
Кажи ми братко, помогни
как да се ази избавя?
Тогаз я братец научи:
- Маро льо, сестро по-малка,
иди му, Маро, пристани.
Турска царица да станеш,
ако ти пиши, харижи
селата и градовете
край Бяло море, край Черно
и харема с ханъмите.
- Халал ти струвам, Маро льо,
селата и градовете,
край Бяло море, край Черно,
ала харема не давам.
Бог да убие батя ти,
дето те на ум научил.
Асеново, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|