* * *

Момък не се отказва от вярата си

Снощи ми Георги замръкна
в едно турско кафене -
турците наред седяха,
ергиле тютюн пушеха.
Между тях стои пашата,
пашата глава голяма.
Той си на Георги думаше:
- Георги ле, сербез българин,
тебе ти, Георге, не мяза
тъз българската носия.
а най ти мяза, Георги ле,
пашовско гиве да станеш,
бяла ханъма да водиш,
на висок чардак да стоиш,
жълти жълтици да броиш.
Георги пашата думаше:
- Пашо льо, катран кофо льо,
аз ще се, пашо, потурча,
ако ми, пашо, разрешиш
домуз свини да сбера,
през Цариград да ги прекарам,
през Цариградската чаршия.
Във сахлана да ги изколя,
да си, пашо льо, нагостя
турци и бели ханъмки.
Пашата Георги пак дума:
- Георге ле, сербез българин,
де се е чуло и видяло
турците свинско да ядат?!
Георги на паша думаше:
- Пашо льо, катран кофо льо,
де се е чуло и видяло
българин турчин да стане
вярата да си смени,
вярата християнската!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010