* * *

Момък не се отказва от вярата си

Приставил ми се е Иванчо
на един конак хаимски,
хаимски конак, пашовски.
Робувал Иванчо, слугувал,
робувал девет години,
на десетата година
Иванчо дума Миряно:
- Миряно, бяла къдъно,
я иди речи, речи буба си
да ми хачицо заплати,
хачицо и аргачицо,
дето съм, Миряно, робувал,
робувал още слугувал.
Миряна дума Иванчо:
- Иванчо, бяло българче,
няма ти платят хачица,
мене на тебе ще дадат.
Иванчо дума Миряно:
- Миряно, бяла къдъно,
на какво къил да стана
турска е вяра лошава,
нямате деня хубави.
Един си байрям имате,
над одата го гледате,
с куршуми го мерите.
Дей гиди вяра българска,
що имат деня хубави:
три дни си правят Коледа
и три дни правят Великден,
и два дни летин Гергьовден.
Турска е вяра лошава,
тях им душата мирише
на сухо бъзе варено.
Дей гиди вяра българска,
тях им душата мирише
на бял тамян цариградски.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010