* * *

Момък не се отказва от вярата си

Димитър люби кадънче,
кадънче, бяло ханъмче.
Нали се турци научиха,
на Димитра се заканиха,
Димитър да си хванат,
за турчин да го потурчат.
Една ми сутрин раничко
Димитър дюкян отвори,
дюкяна - бакалийката,
измете, та го подреди.
Турци в дюкяна влязоха
и си Димитър хванаха.
назад му ръце извиха,
извиха и ги вързаха,
и на Димитър думаха:
- Димитре, младо бакалче,
ти ли ми любиш момата,
ти ли ми пасеш тревата?
Че го в джамия завеждат,
на минерето го дигнаха
и на Димитър думаха:
- Я викай бе, Димитре,
"Илляла е бесмилляла"!
Димитър са ясно провикна:
- Слушайте, братя селяни,
как ще се ази потурча,
от вяра да се откажа
за една бяла ханъмка -
турската й вяра лошава,
тя на лошаво мириса,
на сухо бъзе варено!
И се от минарето фърли,
край на живота си сложи,
заради вяра българска.
Ей, тази вяра българска -
тя на хубаво мириса -
на ален кичест каламвир,
на кичест дребен босилек.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010