* * *

Момък не се отказва от вярата си

Маринчо седи на дюгян,
ножиците ме на коляно,
ендезето до коляно, (2)
ибришим конци сучеше,
морено сукно кроеше.
Кадънче, бяло ханъмче, (2)
кадънче влазя, излазя
из мали вратца дюкенски.
Кадънче дума Маринчо:
- Гел Марин, гел муслюман ол,
бян сени, Марин, ълъджам! (2)
Маринчо нищо не дума;
кадънче дума повтаря.
Маринчо дума кадънче: (2)
- Ади гит, къзъм, ишине,
бян сенин, къзъм, оламъм,
сян беним, къзъм, олмаджан! (2)
Кадънче нищо не дума,
и то се назад повърна;
върнало, че си отишло.
Кадънче дума буба си:
- Бубаджим, джанъм, бубаджим,
Маринчо бъна не деди, (2)
бян сени, къзъм, алмаджам,
сян беним гелим олмаджан!
Турци Маринча хванали,
силно го тежко мъчели
и си Маринча питали:
- Маринчо, холам, Маринчо,
гял, Марин, гял, потурчи се,
ако не се, Маринчо, потурчиш,
главата ще ти отрежем!
Маринчо дума на турци:
- Давам си, холам, главата,
вярата си не оставям!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010