* * *

Момък не се отказва от вярата си

Паша на Стоян думаше:
- Стояне, младо гяурче,
хай да се, Стояне, потурчиш,
млад еничер да станеш
хранена коня да яздиш.
Стоян на пашата продума:
- Аз ще се, пашо, потурча,
ако ми, пашо, харижеш
в Стамбул града джамия
с най-голямото минаре.
Ако ме, пашо, заведеш
във тоите, пашо, сараи
при твоите бели ханъмки.
Те вино да ми наливат
във бяла чаша сребърна.
Аз фередже им да свалям
в очи им да ги погледна.
Паша на Стоян продума:
- А бре, Стояне, луд ли си?
Къде се е чуло и видяло
гяур ханъмки да гледа?
Стоян на пашата пак дума:
- Пашо, ле, пашо, ефендим,
а де се е чуло и видяло
българин вяра да мени
българин да се потурчи.
И аз, пашо, не давам
хубава вяра българска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.