* * *

Момък не се отказва от вярата си

Маринчо седи на дюкян,
златно кандило лееше,
лееше и наричаше,
на бога и на свейтога,
и на свейтога Ивана.
Отдолу иде пашата,
на всички селям подаде,
всички му селям поеха,
Маринчо му селям не пое.
Мина пашата, замина,
право в конаци отиде
и на гавази думаше:
- Гавазлар, холам, гавазлар,
ку ми доведете Маринча,
че аз го, холам, харесах
и искам зет да го правя.
Стават гавази, отиват
и на Маринча думаха:
- Нас на пашата изпрати
да та при него заведем,
да ти дъщеря си даде,
тебе зет да направи.
Маринчо дума гавази:
- Златната вяра не оставям,
пепелявия бакър не вземам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010