Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Момък не се отказва от вярата си

Цар Махмуд Колю думаше:
- Колю ле, Кара Никола,
много ти, Колю, приляга
турската герджик премяна,
хайде са, Колю, потурчи,
че ке ти, Колю, подаря
в Стамбула града сараи
и на Едирне беглика.
Колю султану думаше:
- Царю ле, султан Махмуде,
я ке са, царю, потурча
яко ми, царю, подариш -
дългата Михал кюприя
и Султан-Селим джамия,
и Яли паша чаршия,
че я си имам, султане,
гри хиляд влашки прасета,
да ги прекарам, султане,
през дълга Михал кюприя;
да ги изколя, султане,
във Султан-Селим джамия;
и да ги продам, султане,
във Яли паша чаршия!
Цар Махмуд Колю думаше:
- Колю ле, Кара Никола,
халал да ти е вярата
развивай, Колю, байрака,
за да си пазиш раята!

 


неуточнено, Източна България (в. Мир от 11 април 1936 г.; =Ангелов-Вакарелски, Трем, № 107 - "Кара Колю - байрактар на Индже войвода")

В бележка към песента съставителите на "Трем" (Ангелов-Вакарелски) отбелязват: "Колю Байрактар, известен в преданията и спомените като Кара Никола Омарчалията, е роден от с. Омарчево, Новозагорско. Той е първият и най-варен сподвижник на Инджевойвода. Подобен момент, какъвто се излага в песента, обаче, не е известен в неговия живот. В случая имаме една свободна поетическа характеристика на гордия и независим дух на българинабунтовник. Но тъкмо това поставяне на Кара Коля в интимен разговор с султан Махмуда II (първата четвърт на XIX в.) сочи на по-раншното му участие заедно с Инджето в ордите на турските кърджалии. Във всеки случай Кара Колю е бил знаменит из равнините на юг от Стара планина. Пътят между Сакар балкан и Бакаджиците и днес се нарича "Караколювият път". В състава на песента е взет елемент от "Цар Мурад и Мара българка". Към края на своето хайдутуване Кара Колю заминал за Влашко или Сърбия. (Срвн. Иречек К., Исторiя Болгар, стр. 647)".

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.