* * *

Момък не се отказва от вярата си

Мама Стоянчо думаше:
- Не ходи, синко, в Димотен -
ще те уловят пашовите гавази!
Стоян си майка не слуша,
а си в Димотен отиде,
край пашовите сараи.
Пашовите ханъмки,
на висок чардак седяха,
с жълти дюли играеха.
Като Стоян видяха -
почнаха с дюли да го замерят.
Стоян си дюли хващаше,
и ги назад връщаше.
Най-подир захвърли,
пашовото кадънче,
и то си Стоян удари.
Стоян си дюля хвана,
и назад я повърна,
та си кадънче удари,
в челото между веждите.
И тогава пашовите гавази,
те на пашата думаха:
- Какъв е Стоян гидия,
гидия, още делия
да люби нашите ханъмки,
твоето, пашо, кадънче!
Пашата дума гавази:
- Я си Стоян хванете,
и го в тъмница хвърлете!
Стоян на майка хабер праща:
- Продавай, майко, залагай,
пепел в огнище продавай,
само кончето не давай,
мене от тука да избавиш...
Продала майка залагала,
Стояна не могла да откупи,
тогава Стоян пак и хабер праща:
- Вземи, майко, кончето,
че иди на хайдушкото сборище,
там на войводата кажи,
че в тъмницата съм хвърлен!
Цялата дружина се вдига,
и в Димотен отива,
право при паша отиват,
и си пашата хващат,
и си на пашата думали:
- Пашо льо, пашо, бюлюк башо льо,
пашо льо, горско говедо,
пашо льо, свиня планинска,
или си Стоян от тъмница пуснете,
или ще ти главата отрежем!
Тогава пашата Стояна си пусна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010