* * *

Мома сънува трима ергени

Заспала мома Румена
въз тия бели Дунаве
под едно дърво дреново.
Вири ми ветри духнаа,
та бели Дунав разниша,
зелена гора разпиша,
разниша дърво дреново,
паднала дренка маслинка,
удрила мома Румена.
Сепна се мома, събуди,
та па си люто кълнеше:
- Дунаве, не нанишал се,
ветре ле, не надухал се,
оти ме мене събуди?
Колко бех лепо заспала
и лепи сън засънувала.
На сън ми беха, бре, дошли
троица млади ергене -
един ми пръстен даваше,
щото ми беше первийо;
щото ми беше двекийо,
а он ми даде ябулка;
щото ми беше трекия,
прегърна, та ме цалива.
Щото ми даде пръстено,
низ него да се провира;
той що ми даде ябулка,
да стане като ябулка,
щото ми беше трекийо,
щото ме млада цалива,
дай ми го, Боже, на яве.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010