* * *

Мома сънува трима ергени

Легнала мома, заспала, леле,
легнала мома, заспала
във нова росна градина, леле,
под вито дърво маслина.
Шарен е килим послала, леле,
със други са е завила.
Таман бе сладко заспала, леле,
по-сладък съня гледала,
хладен ми ветрец повея, леле,
ситен ми дъждец заваля -
дремни маслини падаха, леле,
на мома по бяло лице.
Мома са от сън събуди, леле,
та си го люто кълнеше:
- Ветре ле, ненавеял са,
дъждецо, ненавалял са,
че бех си сладко заспала, леле,
по-сладък съня гледала.
Отдолу идат три момка, леле,
три момка, три любовника:
първи ми хвърли ябълка, леле,
втори ми хвърли злат пръстен,
трети ме сладко целуна, леле,
в челото между веждите.
Който ми хвърли ябълка, леле,
да даде Господ, да даде
три годин болен да лежи, леле,
с ябълка да го поканат;
който ми хвърли злат пръстен, леле,
да даде Господ, да даде
шест годин болен да лежи, леле,
през пръстен да го пренижат;
който ме сладко целуна, леле,
в челото между веждите,
дай ми го, Боже, искам го, леле,
със него да са земеме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.