* * *

Мома сънува трима ергени

Легнала й мома, заспала, леле,
легнала й мома, заспала, девойко,
край море, край Черно море,
под това дърво маслинка.
Подуунал ветър ветрило,
та строши вейка маслинка,
та падна вейка у море,
та спръска мома по лице.
Трепна мома, разбуди се,
мома го люто кълнеше:
- Не дуунал ветър, ветрило,
ни до йосем-девет години,
арен съм сън сънувала,
на сън дойдоа троица,
троица млади ергени -
първи ми даде жълт пръстен,
втори ми даде бел симид,
трети ме на сън цалива.
Трепна мома, разбуди се
и почна люто да кълне:
- Да даде Господ, да даде,
той, що ми даде жълт пръстен -
през него да се провира;
той, що ми даде бел симид -
за душа да му го дадат;
той, що ме на сън цалива -
със него да се вземиме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.