 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заспала Кана до море,
с бела се кръпа прекрила,
ситна я роса избила.
Малко си Кана поспала,
голем си сън сънувала.
На сне ю дошли троица;
един ю пръстен възима,
един ю китка възима;
един я на сне цалива.
Трепнала Кана, рипнала,
па си ги люто проклела:
- Който ми пръстен възима -
низ пръстен да се провира!
Който ми китка възима -
зелен да оди до века!
Който ме на сне цалива -
дай ми го, Боже, наяве!
Загъжене, дн. Добравица, Свогенско (СбНУ 44, с. 279, № 345 - "Мома и трима ергени"); Кана - вер. от Гана, срвн. в други вар. Гана, Драгана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.